Символизмът е нов художествен и естетически модел на света. В контекста на българския литературен процес той е твърде кратък като времетраене. Литературните реалности в страната ни са здраво вкоренени в реалистичните традиции. Българският символизъм е здраво обвързан с другите литературни направления. Не се самозатваря като европейския.
Естетическа характеристика:
-
последователно налагане и дори абсолютизиране на идеята за „чистото изкуство”
-
за тях изкуството е свят, свръхреален „тук и сега”
-
битуването на идеята „изкуство за изкуството” маркира приключването на процеса на обособяването на художествената словесност като специфичен и самостоен социокултурен феномен.
-
човекът е висша и самостойна ценност
-
психологическа проблематика: конфликт ”личност-среда“, мотив за самотата, мотив за вътрешен конфликт и душевно раздвоение, носталгия, перманентно разочарование, чувство на бездомност, състояние на несбъднато очакване, ужас пред стихията на битието
-
вътрешният свят на лирическия „аз” като най-достоен за интерес,”азът” може да „побере” в себе си видимия свят- херметизъм и солипсизъм
-
словото като посредник между човека и висшите сфери на духа
Мисията на изкуството е:
-
да свърже бедния човешки опит с висшата (често отъждествявана с Божественото) реалност
-
читателят да се насочи към тайната, съкровеното, мистичното, към скритата същина на нещата и явленията
-
четенето е разгадаване, което се постига чрез интуитивно познание
СИМВОЛЪТ:
-
изразява модерната субективна душевност чрез сложна система от символи от околни-действителни или въображаеми светове
-
основни кръгове културно-ерудитски символи- от античната митологична и историческа традиция
-
библейско- християнски образи и мотиви
-
източни мистични и философски учения
-
българската фолклорна традиция
-
използват се образи, понятия, представи от реалността, но се обвързват във фикционални отношения в художествения текст
-
символът е загадъчен- дава начало на различни пътища за интерпретация
-
има за задача да свърже реалното от света на явленията с абстракцията от територията на духа
-
„вътрешен пейзаж”, който от пейзаж – изображение става пейзаж-самоизразяване
-
загадъчен, търси се въздействие отвъд значението на думите
-
средство за себеизразяване
ПОЕТИ на смирението, на интимното, на спомена, на бляна по хармония със себе си.
ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ:
-
отчуждението-алиенацията
-
бягство от действителността
-
преобладава понижения жизнен тонус
-
емоционални състояния-самота, меланхолия, тъга, песимизъм, отчаяние- това е проклятието на неразбрания
-
съхраняват чувството за принадлежност към родината
-
полага началото на поезия от песенно-мелодичен тип, различен от традиционно-фолклорната и възрожденската песенност
-
обогатен поетическа лексика- разширен спектър от художествени средства
|